понеделник, 28 септември 2009 г.

Трилистник - Колоказия - Colocasia

Семейство: ЗмиярниковиAraceae

Произход: Хаваите и островите Фиджи

Описание:
Колоказията е тревисто растение.
В стайни условия достига до 1,5 м височина и до 3 м в диаметър. Листата са зелени със светли жилки, големи – до 1 м дълги, със стреловидно-щитовидна форма.
Растението цъфти, макар и рядко – цветът е бледо зелен и прилича на цвета на калата.


При допир сокът на растението може да предизвика раздразнение.


Нарича се трилистник, защото след израстването на третото листо, най старото изсъхва. При добра светлина и влажност трилистникът запазва по 5 – 6, дори повече листа.

Светлина: светло, полу-сянка, непряка слънчева светлина

Температура: топло, зимата - минимална to – 15o

Поливане: обилно и често, но да не подгизва; зимата се намалява

Пръскане: обилно. Висока въздушна влажност!

Торене: пролет, лято – на 2 седмици

Пресаждане: ако саксията стане тясна –на пролет – добър дренаж!



Размножаване:
• Издънки – в пръст;
• Връхни резници от стари растения – заравят се във влажен пясък така, че да се подава само върхът на пъпката.


Опасности:
• Подгизване;
• Ниска въздушна влажност.

Проблеми:
- Ако листата пресъхнат и станат чупливи, причината е твърде ниска въздушна влажност;
- Ако корените започнат да загниват – преполиване;


- Ако през зимата листата започнат да линеят, увяхват и окапват – това е нормално състояние на покой – през пролетта ще избуят отново, стига да им бъдат осигурени нужните условия за растеж.

Вредители:
Акари


http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=19658&USER_ID=7312
http://cvetnisemeistva.start.bg/article.php?aid=14698
http://self.freeforums.org/colocasia-t321.html

Сентполия - африканска теменужка

Името и е Saintpaulia, най-известни са цъфтящите в синьо сортове с блестящожълти полени. Има и бели с розова среда, както и розови теменужки с гладки кичести цветове.



Място:
Полусенчесто, защитено от пряко слънце, през зимата светло, с нормална стайна температура около о20 градуса през цялата година.

Грижи:
Да се поддържа умерена влага и да се полива с мека вода със стайна температура.
Внимавайте да не навлажнявате листата при поливането, защото се появяват кафяви петна.
В никакъв случай не бива да се пръска с вода.


От март до септември се тори всяка седмица, а от октомври до февруари всеки месец.
Ако цъфтежът отслабне, трябва да се пресади в свежа, рохкава, богата на хумус пръст.

Размножаване:
Става без проблеми. Най-просто е да вкорените листа във вода. Внимавайте листото да не докосва водата. След 4 до 8 седмици ще се покажат първите коренчета.

След това е добре резниците да се засадят в лека торфена почва. Глинести тежки почви не са подходящи, защото коренчетата загниват. Можете да сложите фолио или целофан на повърхността на пластмасовата чашка, надъпчете го и в дупките поставете листото.

Съвет на градинаря:

-Препоръчително е да се поливат в чинийките на саксиите, а не под листата.
-Топлината е фактор за цъфтежа, затова е желателно температурата не пада под 16 градуса


-Пряката слънчева светлина през лятото може да изгори както листата, така и цветовете.
-Теменужките не обичат големи съдове. Необходимо им е да бъдат преместени в по-голям съд, едва когато станат 1,5-2 пъти по-големи от диаметъра на съда. Тогава се преместват в малко по-големи саксии с диаметър 7-8 см.


- Младите розетки се нуждаят от постоянна температура 20-24°;. Ако през нощта температурата е малко по-ниска, теменужките цъфтят по-обилно. Не трябва да се допуска пресушаване на пръстта. Водата за поливане може леко да се подкиселява. Теменужките не обичат течение. Ако е прекалено светло, листата са с по-дълги дръжки


- Листата да не се допират до прозореца. Незабавно махайте прецъфтелите цветове и повредените листа - не оставяйте листните дръжки. Махайте страничните розетки на по-старите растения, докато се развиват. Растението трябва да е в малка саксия. Когато пресаждането стане наложително, използвайте пластмасова саксия.

сряда, 16 септември 2009 г.

Кафето...

Кафето (от тур. Kahve) е една от най-популярните напитки в света. Със своя аромат, вкус и силно тонизиращо действие, то е широко популярно почти във всички кътчета на Земята и е стратегически важна суровина в световната търговия. За родина на кафето се смята Етиопия, където и до днес се среща и като диворастящо растение. Но своята популярност кафето дължи не на родината си, а на Йемен - от там започва триумфалното му шествие и завладяване на света. Именно от там арабските търговци първи започват разпространението му. Все още дори и специалистите спорят за произхода на името му. Някои смятат, че „кафе“ се образува от арабското „кауе“, което означава сила, енергия. Други го свързват с названието „кахва“, идващо също от арабски и означаващо „вино“. Третата версия е на база името на провинция Каффа в южна Етиопия, където и до днес из горите се среща диворастящо кафе.


Легенди Историята с откриването на напитката кафе се губи далеч назад във вековете. Една от легендите е за етиопския пастир Калид (или Калди), живял през 9 век. На него му направило впечатление, че козите му, след като са пасли листа и плодове от един храст, ставали доста игриви, дори и нощем. Като любопитен и любознателен човек, той самият опитал от плодовете на този храст и сам почувствал необикновен прилив на сили и добро настроение.Съгласно друга легенда, първите усетили ободряващия ефект на кафето и възползвали се от това си откритие, били монасите от християнските манастири в Етиопия. Те приготвяли отвара от кафейните плодове, с която снемали умората и изтощението по време на продължителните религиозни церемонии. Те пък я наричали „Кава“ в чест на персийския владетел Кай Кавус, който съгласно преданието, възторжено се възнесъл на крилатата си колесница в небето - така въодушевено се чувствали и те, пиейки тази напитка. Но това са все легенди.

Първи сведения от арабски източници

Първите и по-обстойни сведения относно кафето са открити в арабски източници, датиращи около 1000 г. от новата ера. Най-известният и считан за най-добър сорт кафе „Мока“ е наречен така на името на йеменското пристанище Мока, откъдето е тръгнало разпространението на кафето.

Но най-първи от арабите започнали да пият кафе не йеменците, а жителите на изчезналия по-късно град Джулфара на територията на емирата Рас ал-Хайм. При разкопките на този легендарен град археолозите открили вероятно най-древните зърна на Арабския полуостров, които се отнасят около началото на 12 столетие от новата ера. Предците на тези „джулфарахци“ си приготвяли напитката, варейки цели зърна и изсушени листа. Този начин на приготвяне се използва и до днес на някои места в Арабския полуостров. Бедуинското светло кафе „Далля“ (по названието на медния съд, в който се приготвя) е необичайно силно и затова го пият в специални, мънички чашки, колкото за 2-3 глътки. „Далля“ и фурмите са бедуинските „хляб и сол“, с които се посрещат желани и скъпи гости и до днес. Първоначално разпространението на кафето ставало бавно. Използвали го главно като лечебно средство при слабост и умора.

Освен това самата „одисея“ по разпространението на кафейното дърво се оказала доста дълга и сложна. Арабите, стремейки се да съхранят тайната на своето откритие, отказвали да изнасят сурови семена кафе, обяснявайки, че ако не са предварително изсушени и изпечени, ще се повредят и станат негодни за употреба. Но многочислените ислямски поклонници, посещаващи Мека, бързо станали почитатели на любимото питие на местните. Скоро започнали да отнасят по родните си места и зърна кафе от Мека, наричайки го „ислямско вино“. Дори поради особено засилилата се страст на арабите към кафето, в 1511 г. висшето ислямско духовенство създало в Мека „Съвет по кафето“. На този съвет след дълго обсъждане било решено, че кафето развращава разума и чувствата на правоверните и ги отвлича от правата вяра. Кафето, както и виното, били забранени. Но не след дълго забраната касаеща кафето била постепенно и благополучно забравена.

Кафето - храстът от провинция кафа

В Източна Африка се среща диворастящо арабско кафе, Coffea arabica (сем. Rubiaceae). Това е храст или дърво, високо до 5 м, с еластични трайни листа, а белите му цветове имат силен приятен аромат. Плодовете му приличат на вишни и отрупват клоните почти изцяло. Вътрешността им е изпълнена от две плоско изпъкнали семена, обвити от тънка сребриста люспа. Тези скромни на вид сивозелени семена, представляват най-популярната подправка в света.


Днешното наименование „кафе”, което звучи еднакво почти на всички езици, произлиза от етиопската провинция Кафа, където кафето е диворастящо.

Най-голям производител на кафе сега не е родината му – Африка, - Бразилия, която доставя повече от 70% от световното производство. От пиенето на кафе зависи жизненото равнище на населението на някои страни в Южна Америка. Щом на световния пазар цените на кафето силно спаднат, страните производителки преживяват остри икономически кризи. Преди Втората световна война масово се унищожават запасите от кафе с цел да се повиши цената му. Тогава са унищожени повече от 4 милиона тона кафе, което е почти цялата годишна продукция на кафе в световен мащаб.
В Западна Африка се отглеждат и други видове кафе. Най-разпространено е С. robusta, което дава по-висока реколта и е по-устойчиво на паразити, но е по–малко ароматично.














Декоративно кафе - Coffea Arabica

Открай време декоративното кафе е едно от много харесваните саксийни растения от българките.
Отглеждането му е със средна трудност.


Семейство Coffea.

Кафето произлиза от Африка и Азия.
Цъфти през август-септември.
Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. През лятото разцъфват бели, звездовидни цветчета, които ухаят подобно на жасмина.

От тях се образуват зелени плодчета, подобни на черешки, които се обират, щом станат блестящочервени. Всяко плодче съдържа две зърна кафе.

Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.

Щом занесете растението у дома, най-напред трябва да се погрижите за подходяща саксия и пръст. По принцип и в този случай, както при всички закупени зеленини, е важно то да се прехвърлят в нова съдинка.

На първо време тя не трябва да е по-голяма, но при пресаждането, което се прави след 2 години, ще се наложи да изберете по-просторна. Що се отнася до пръстта, най-подходяща за кафето е богатата хумусна почва. Тори се веднъж седмично в периода на растежа със силно разредена течна тор.

Следващата стъпка е да изберете най-доброто място за растението. То трябва да е осветено (но да се пази от директни слънчеви лъчи!), проветриво (но не и на течение) и далеч от други зеленини. Идеалният вариант е до прозорец.

Топлолюбиво растение - изисква минимум 8 С през зимата. Растението изисква ярка светлина. Трябва да се избягвa директно слънце.
Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. А по време на растежа поливайте веднъж седмично с разредена, бедна на варовик течна тор.
Пресадете го през ранна пролет на всеки две – три години.

Добре е да знаете, че кафето цъфти много красиво, но чак на третата година. Затова се заредете с търпение. Цветовете му са бели и се появяват през лятото. Те много приличат на белия жасмин. От тях се образуват плодчетата, които в началото са зелени, а после почервеняват. Това е знак, че са узрели и може да събирате реколта. Във всеки плод има по две зърна кафе.

Кафе (Coffea Arabica)
Плодовете на кафето могат да се берат, веднага след като станат червени. След като се откъснат, те трябва да се отворят и двете зърна, които се намират вътре да се изсушат, изпекат и смелят.

На дървото има достатъчно зърна, за да се приготви цяла кана кафе. Кафееното дърво, което има изключително ароматни цветове, цъфти обикновено два пъти в годината - през пролетта и есента. Растението се нуждае от много светлина, трябва да е на температура над 15 градуса и трябва да се полива и наторява всяка седмица през периода на активен растеж.

Полезни съвети:

- Ако се появят петна по листата това може да е гъбично заболяване, от висока температура, висока влажност, течение и спарен въздух. Добре е да се отстранят. Засяга по-младите растения и незащитените от слънцето
- Можете да го захванете от зрънца или от резници през лятото. Семената трябва да са пресни.
- Обича по сенчесто място
- Зимата се полива умерено, а лятото обилно
- Семената са бледо бежови, кръгли като хапчета. От едната страна са плоски. В един плод има по 2 семена около половин сантиметър
- Не трябва да се оставя да пресъхне, но и да не се полива
- Зимата иска светлина, на топло и дори слънчево, на южен прозорец
- Може да му се добавя желязо и трябва да има торф в саксията. Слага се тор мастербленд 20-20-20 или зелен кристалон 18-18-18 и отделно хелатно желязо



http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D0%B5

http://cvetq.info/comment.php?comment.news.87.extend
http://zeleno.bg/bg/articles/360-kafeto-hrastut-ot-provintsiya-kafa.html

понеделник, 7 септември 2009 г.

За градината през Семпември

Работата в градината през този период е много.

В цветната градина повечето цветя преминават. Някой от тях продължават да да цъфтят и през октомври, че даже и през ноември - невен, богородички, пламъчета...
Септември е подходящо време за засаждане на разсад от теменужки, незабравки, ралица и други.


Ако искате тревен килим, по-подходящ срок за сеитба на тревните семена едва ли има.

Сега е времето да се засаждат и вечно зелените дървета и храсти.

В първите дни на месеца трябва да засадите и луковиците на нарцисите. Луковиците трябва да бъдат здрави, не меки, без петна и други явни повреди. Дълбочината на засяване на едрите луковици трябва да бъде 15 см от дъното им - на тежки почви 12 см, а по-дребните и детките - от 7 до 10 см. В ямката, под дъното на луковиците, трябва да насипете 3 см слой пясък.

В края на първата десетдневка на септември не е късно да засадите или презасадите луковиците на лилиумите.

Изрежете корените им до 15 см, внимателно огледайте всяка луковица и при наличието на петна махнете горната им люспа, а самите луковици обработете с някакъв фунгицит. След това засадете луковиците в лека, добре напоена и дълбоко обработена почва на дълбочина 10-12 см за ниско растящите сортове и до 20 см за едрите луковици на високо растящите сортове. При това корените трябва да не са сгънати в ямката за засаждане, а на дъното и да има пясък. Лилиумите могат да растат на едно място от 4 до 7 години.



В последната деседневка на месеца в по-високите и хладни райони на страната може да възникнат условия а засаждането на лалетата. Луковиците им се изваждат всяко лято и се засаждат през есента, след като температурата на почвата се понижи до 8-10 градуса. Дълбочината на засаждане на луковиците от първо качество е 12 см, а по-дребните и детките трябва да са на дълбочина 5-8 см. Ако почвата е суха, растенията трябва да се полеят много добре.

В зеленчуковата градина е времето за беритба на доматите, пипера, патладжана, краставиците.
В началото на месеца е времето за засяването на спанака. Него можете да засявате на няколко пъти през есента, но не можете да закъснявате със сеитбата на разсада за предзимното засаждане на марули.
Към края на месеца можете да засеете и репички.

Ако искате да си отгледате зеленчуков разсад през зимата и в ранна пролет сами, отсега пригответе почвената смеска, докато има все още хубави слънчеви дни. Дъждове и сняг може да ви попречат цяла есен и зима да направите това. Един универсален състав на смеската за разсад се постига от равни части чимова почва - от ливади и поляни, напълно угнил оборски тор или компост и чист речен пясък. Не заменяйте чимовата почва с почва от градината. В нея има зараза от причинителите на различни болести и зимуващи форми на вредни насекоми.

Не пропускайте да засеете разсада за предзимното засаждане на салатите. Отглежда се на открита леха в градината. Ако някъде растенията са израснали нагъсто, ще трябва да ги разредите. Изскубнатите можете да засадите отново на местата, където са изникнали нарядко.

В плодовата градина зреят повечето ябълки и круши.

Зрее и гроздето. През втората половина на месеца настъпва най-благоприятният момент за засаждане на ягоди.
Скоро ще настъпи и времето за засаждане на дръвчета, затова трябва да започнете да подготвяте мястото.

Ако искате да засадите малини и къпини, захващайте се с подготовката на терена.

Обработете почвата като поставите по 4-6 кг на квадратен метър оборски тор или компост. За да осигурите добро развитие на младите растения, обработвайте почвата дълбоко.

Гроздоберът започва, когато плодът е придобил характерния за сорта цвят, дръжката на грозда се вдървесинява, зърната омекват и лесно се откъсват от дръжчиците, а семките лесно се отделят от плодовото месо и придобиват по-светло или по-тъмнокафяв цвят.


Младите овощни дръвчета вече не се нуждаят от напояване, при силно засушаване обаче, трябва да направите една поливка с умерено количество вода. Така можете да предотвратите преждевременна гибел. Проверете опорните колове, защото силни ветрове може да ги повредят.


http://www.gradinata.bg/index.php?article=222